Брус Дейвидсън – хроникьорът на нюйоркските банди

Публикувано от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013

Един от гигантите на следвоенната американска фотография и едно от най-заслужилите имена от фотоагенция „Магнум“ – Брус Дейвидсън, навърши 80 години. През 2009 г. той заяви, че възнамерява да снима поне още десетилетие, което беше последвано от поредица изложби в Музея на изящните изкуства в Бостън, галерията „Хауърд Грийнберг“ в Сохо и галерията Роуз в Санта Моника, Калифорния. Тогава британското издателство Steidl издаде тритомна монография с най-известните му кадри.

Брус Дейвидсън е роден на 5 септември 1933 г. в щата Илинойс и е отгледан от самотна майка. Когато е на 10 години тя му прави малка фотолаборатория, а той започва да снима, трудно достъпните и непознати места, които открива скитайки по улиците в Оак Парк. За да достигне до крайните квартали на Чикаго, още като тийнейджър навлиза в живота на влаковете – тема, която 40 години по-късно ще преоткрие. През 1950 г. печели първата си награда за фотография – Националния конкурс на Кодак, а след това учи в Технологичния институт в Роучестър и в Йейл, където му преподава художникът Йозеф Алберс. Дипломният му проект проследява вълненията на отбор по американски футбол извън игрището и е публикуван в сп. „Лайф“ през 1955 г. Две години по-късно фотографът вече е сътрудник на сп. „Лайф“, а

по време на посещение в Париж се среща с Анри Картие-Бресон,

който разглежда неговото портфолио и го кани да стане член на фотоагенция „Магнум“.
Дейвидсън заснема една от първите си култови поредици през 1958 г. под заглавието „Джуджето”. Фотографиите проследяват живота на дребния на ръст цирков артист Джими Армстронг и емоциите, които лицето му изразява по време на неговите изпълнения.

„Правех хроника за края на последните представления в палатка. Телевизията ограби ерата на цирковия изпълнител и можеш да усетиш тъгата на моментите, които се превръщат в история”, казва Дейвидсън за албума и начина, по който личната съдба отразява историческите промени.

Година по-късно излиза албумът „Бандата от Бруклин” проследяващ тийнейджърите хулигани, които наричат себе си „Шегаджиите”. Поредицата е публикувана в сп. „Ескуайър“ с текст на Нормън Мейлър. В снимките гангстерът Боби Пауърс играе в казино, командва своята банда или е в компанията на някое момиче. Емблематичен кадър показва как русата му приятелка приглажда косата си срещу витрина за цигари, докато чака безплатния ферибот до Стейтън Айлънд. Дейвидсън заснема отражението, в което някой сякаш може

„да сложи пистолет в устата й и да издуха главата й”.

Движението за граждански права в САЩ показва в хрониката „Времена на промяна” в началото на 60-те. Две години по-късно заснема историческата реч на Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“, произнесена на 28 август 1963 г., в която той призовава за зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. През 1965 г. Дейвидсън се присъединява към историческия петдневен поход от Селма към Монтгомъри. Снимките са показани в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и му носят наградата на Националната фондация за изкуства в САЩ, която за първи път е присъдена на фотограф.

Следващият проект East 100th Street – „100-а Източна улица” документира живота на афроамериканците и събитията в източен Харлем през 1966-1969 г. „Истинската опасност е да се сблъскаш със своите собствени предразсъдъци.”, коментира Дейвидсън, който в продължение на четири години живее сред чернокожите. В началото на 90-те години той повторно заснема Сентръл Парк, за да покаже как времето е променило улицата.

През пролетта на 1980 г. се фокусира върху нюйоркското метро и артистичните следи, които неговите обитатели оставят – цветните графити по стените на тунелите. За да влезе с камера в подземния свят, той преминава физическа подготовка, която сравнява с тази на морските пехотинци. По време на снимките

сътрудничи на ФБР за залавяне на престъпник

като влиза в ролята на изгубен в метрото турист със скъпа камера. Фотографиите са цветни, пресъздават напрегнатия живот в подземната железница и са събрани в книгата Subway, издадена през 1986 г.

„Интериорът беше осеян с тайни ръкописи покриващи стените и прозорците. Започнах да си представям, че тези подписи, които обгръщат пътниците са древноегипетски йероглифи. Често, докато гледах тези закодирани послания, някой идваше и сядаше пред тях и аз усещах, че в този момент съобщението се е дешифрирало. Започнах да правя връзки между Бродуей, местната столова и набожния писар в Долен Ийст Сайд. Връзката беше метрото… Чувствах се като космически изследовател, навлизащ в следващата галактика на светлинни години разстояние.”, пише Дейвидсън в предговора. Обяснява и защо „изневерява” на чернобялата фотография: “В цвят метрото беше различно. Открих, че светлината отразена от металната повърхност на надрасканите мотриси създава ново разбиране за цвят. Бях виждал фотографии на дълбоководни риби, хиляди фантоми под повърхността на океана, греещи в тъмнината. Хората в метрото, тяхната плът между графитите, лъчите светлина и тъмнината на тунелите вдъхновиха естетиката.”

Сред големите почитатели на Дейвидсън са Микеланджело Антониони и Боб Дилън. За един от първите си цветни филми – „Забриски Пойнт”, Антониони го кани да работят заедно като го ангажира за снимки на сета. Фотосите са направени в резервата Долината на смъртта, където по спомените на фотографа жена му забременява с първата им дъщеря.

През 2009 г. фотография от „Бандата от Бруклин”, на която Боби Пауърс се целува своята приятелка на задната седалка на кола е

избрана от Боб Дилън за обложка на Together Through Life

През 2008 г. Дейвидсън публикува албум с портрети на известни личности, сред които Джон Кейдж, Мерилин Монро, Ленард Бърнстейн, Кики Смит, Анди Уорхол и Джак Керуак. Година по-късно излиза и една от най-мащабните фотографски монографии публикувани някога. Албумът съдържа 800 фотографии на бруклинските банди, странните обитатели на метрото, тъжните цирковите артисти и почти сюрреалистични изгледи в Калифорния. Първоначалното намерение на Дейвидсън е да кръсти тритомника „Пътшествие на съзнанието”, но по-късно се спира на „Вън-вътре”. „Заглавието казва всичко. Аз започнах като аутсайдер, който снима други аутсайдери, но тогава, в един момент престъпих границата и се превърнах в „инсайдер”.

Article source: http://www.novinar.net/news/brus-dejvidsan--hronikiorat-na-niujorkskite-bandi_NDQwNzszNA==.html

Добави коментар

БДЖ продава от понеделник билети за Великден

Предварителна продажба на билети за всички бързи влакове за Великденските празници въвежда „БДЖ – Пътнически превози“ от 18 април, понеделник. [...]

Влак ще свързва Москва и София през лятото

Руските държавни железници пускат директни вагони от Москва до българското Черноморие. Те ще пътуват в композицията на влак „Полонез“ от [...]

Влак ще свързва Москва и Черноморието ни през лятото

Руските държавни железници пускат директни вагони от Москва до българското Черноморие. Те ще пътуват в композицията на влак „Полонез“ от [...]

23-годишната Иглика се отказа от американската мечта. Защо?

Да се завърнеш от САЩ, за да си учител у нас. Иглика e момичето, което загърби американската мечта в името [...]

  • Анкети

    • Не са налични анкети.
  • В информационният портал novini 168 bg може да прочетете последните актуални новини за страната и чужбина