Минало и настояще се сливат в „Недопустимият живот”

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Книгата „Недопустимият живот” е четвърта за авторката си Дора Николова. Тя е пътуване от настоящето на България към нейното минало, от съвременните й образи към някогашните й герои.

По този „мост“ крачат двете приятелки Цвета и Василка, които по закачлив начин си дават взаимно кураж в най-трудни житейски ситуации; дядо Сандо, преживял безумията на един политическия режим, но успял да повлияе и промени престъпната природа на една съвременна мутра; или модерният трубадур Ангел, тръгнал из Европа да търси препитание; двамата непознати, момиче и момче, срещнали се в подлеза, които събуждат надеждите си за любов и щастие, но никога не разменят и дума.

Читателят открива частица от себе си във всяка една история, докосва се до чужди съдби, но остава с усещането за нещо познато, заключено в мъглата на спомените или предначертано като орисия.

Article source: http://www.novinar.net/news/minalo-i-nastoiashte-se-slivat-v-nedopustimiiat-zhivot_NDQwNzs3Mw==.html

Чешка дисидентка търси дом на инатливо магаре

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

„Ваканция с магарешки уши” е една прекрасна книга за преживяванията, мислите и мечтите на детето, което е на път да порасне. Авторката й – чехкинята Ина Прохазкова, пък е сред най-забележителните създатели на детска литература според престижния германски седмичник „Ди Цайт“.

Историята ни потапя в света на самата Прохазкова и спомените й за ваканцията, която често носи изненади. Особено когато дядо ти е завещал старото си магаре Амос, научено на циркови номера. И когато майка ти не го иска, защото й пасе градината.

Е, точно това се случва на единайсетгодишния Душан. На всичкото отгоре момчето чувства, че нещо с него не е като преди, че гледа на света с по-други очи. И не може да разбере защо нещата изглеждат по-другояче. Положението става нетърпимо, когато в селото се появява Йоханка, нахаканата дразнеща пражанка.

Но дяволът никога не е толкова черен, защото пък Йоханка е пълна с идеи как да намерят дом на инатливото магаре. Дори ако трябва да го боядисат бяло. И приключенията на двамата започват.

Ина Прохазкова е сред най-известните автори на детски книги в Европа. Пътят на писателката до това признание обаче съвсем не е лек. Тя е само на петнайсет години, когато комунистическата партия я дамгосва като „дете на дисидент“ и бъдещето се затваря за нея. Годината е 1968-та. Ива расте сред интелектуалци и се пропива с мечти – да стане като баща си Ян Прохазка, известен писател и сценарист на множество чешки филми.

Но идва „Пражката пролет“ и Ян Прохазка изпада в немилост като един от интелектуалните предводители на чешкия народ. Две години по-късно той умира, а дъщеря му, понесла смъртта му изключително тежко, остава белязана завинаги. След като завършва гимназия, Ива кандидатства в Пражката филмова академия, после във Философския факултет, после… и така шест пъти – и все напразно.

Тя е принудена да се изхранва като чистачка. И така – 11 години. Докато през 1985 г. не запланува бягство заедно със съпруга и децата си. И бъдещето отваря вратите си за нея и нейните книги. Но в Австрия и Германия. А родината ù я посреща след 12 години изгнание като най-добрата своя авторка на детски книги.

„Ваканция с магарешки уши“, с която вече може да се запознае българската публика, е първото произведение на Ива Прохазкова, видяло бял свят в новата ù родина Германия и поредното блестящо заглавие в поредицата на издателство „Емас” „Европейски разказвачи“.

Article source: http://www.novinar.net/news/cheshka-disidentka-tarsi-dom-na-inatlivo-magare_NDQwNzs1MA==.html

Чавдар Шинов описа България като мол без изход

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Да вземе Пешев да се изгуби в мола! Така започва разказът, който дава името на сборника с разкази на Чавдар Шинов „Изгубени в мола“. Ако се питате кой е този Пешев – обикновен другар, или някакъв важен господин, „стършелът“ Шинов най-вероятно ще ви отговори, че това няма никакво значение. Защото в ролята на Пешев, изгубен като Данте „на попрището жизнено в средата“, може да бъде всеки един българин. И ако за едни светът е сцена, а за други – обикновена лудница, Чавдар Шинов решава да постави своите обикновени герои сред ярко осветените пространства на мола, където те, обърканите молопосетители, отчаяно търсят изхода, лутат се сред бляскавите реклами, имитиращи звезди, взират се за мъхове по дърветата, но такива няма, катерят се по ескалаторите, които уж се движат нагоре, а опират в стени, пълзят изпълнени със страхове и усещането, че това не може да е истинският живот, че той тече някъде другаде. Обаче Пешев се изгуби! И подобно на него се изгуби и Недялка. Като него проста и засрамена от селяндурското си име, ревяща под ескалатора, защото и тя търси изход, а не може да го намери – в мола всичко на английски е написано. И след като сърцето на Пешев трепва и заживява с Недялка, раждат си Гергинчо и заживяват под ескалатора, в главите им се загнездва смътната надежда, че един ден ще успеят да излязат от мола, че един ден Вселената, както казват учените, безмилостно ще се разшири до степен, в която молът-затвор ще се пръсне и Пешеви най-накрая ще се окажат на свобода.
„Изгубени в мола“ е само една от безмилостните алегории на Чавдар Шинов – история истинска и написана сякаш от самия живот. Тя трудно се преглъща, само ти се приисква да стиснеш зъби и да си кажеш, че светът е едно наистина гадно място, ама какво да го правиш – живот. Трябва да го живееш. Прозата на Шинов е прекалено сурова, в нея надеждата отстъпва на отчаянието, примирението се превръща в логичен край, единственият възможен, но нямащ нищо общо с холивудския хепи енд.
Сборникът с разкази ще отведе читателят на една разходка из софийските улици, а през цялото време до него ще е авторът, за да осветлява този пъстър калейдоскоп от объркани съдби: като тази на пенсионера Стоицев, един истински роден стоик, който буквално откача след като съдбата му нанася поредния си удар – жена му умира от рак, а беднотията и мизерията така го сграбчват за шията, че не му остават и глътка въздух. И тогава човекът решава да разбие с чук илюзията на поредната реклама, която в случая го лишава дори от светлина – срещу 80 лева месечно. „Стройна се Калина вие“ пък ни връща в мутренските години, за да ни напомни вечната истина, че любов с пари не се купува. И истинските мъже вече са на изчезване, казва Шинов, на ход са „айдълите“, а тези като добрият машинист бай Фердо спят вечния си сън в гробищата на „Бакърена фабрика“.
Пъстър е човешкият живот, тъжен е нашият, българският, споделя Шинов, който по-възрастното поколение познава и като сценарист на много любими филми – „Маневри на петия етаж“ (разказът „Големите маневри“ е включен в книгата), „Да обичаш на инат“, „Петък вечер“. Много от историите напомнят на сюжетите на О’Хенри, само че тук липсва присъщата на американеца оптимистичност и игривост, надежда няма, на ход е гротеската.
Предговорът на „Изгубени в мола“ е дело на големия Валери Петров, който ясно обяснява подкрепата си за книгата, която Шинов не желаел да издава. „Чудно е човек с такива размери да крие толкова нежност и съчувствие към хората, за които пише. Очевидно ги обича всички вкупом и поотделно. Така се получава, защото разказите на Ч.Ш. на големия въпрос защо са написани отговарят: „Защо ли? Ами защото е тъжно, че хората живеят по този тъжен начин. И би било добре, ако ако бяха малко по-щастливи, не мислите ли?“ (изд. „Колибри“)

Article source: http://www.novinar.net/news/chavdar-shinov-opisa-balgariia-kato-mol-bez-izhod_NDQwNzs0NA==.html

Брус Дейвидсън – хроникьорът на нюйоркските банди

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Един от гигантите на следвоенната американска фотография и едно от най-заслужилите имена от фотоагенция „Магнум“ – Брус Дейвидсън, навърши 80 години. През 2009 г. той заяви, че възнамерява да снима поне още десетилетие, което беше последвано от поредица изложби в Музея на изящните изкуства в Бостън, галерията „Хауърд Грийнберг“ в Сохо и галерията Роуз в Санта Моника, Калифорния. Тогава британското издателство Steidl издаде тритомна монография с най-известните му кадри.

Брус Дейвидсън е роден на 5 септември 1933 г. в щата Илинойс и е отгледан от самотна майка. Когато е на 10 години тя му прави малка фотолаборатория, а той започва да снима, трудно достъпните и непознати места, които открива скитайки по улиците в Оак Парк. За да достигне до крайните квартали на Чикаго, още като тийнейджър навлиза в живота на влаковете – тема, която 40 години по-късно ще преоткрие. През 1950 г. печели първата си награда за фотография – Националния конкурс на Кодак, а след това учи в Технологичния институт в Роучестър и в Йейл, където му преподава художникът Йозеф Алберс. Дипломният му проект проследява вълненията на отбор по американски футбол извън игрището и е публикуван в сп. „Лайф“ през 1955 г. Две години по-късно фотографът вече е сътрудник на сп. „Лайф“, а

по време на посещение в Париж се среща с Анри Картие-Бресон,

който разглежда неговото портфолио и го кани да стане член на фотоагенция „Магнум“.
Дейвидсън заснема една от първите си култови поредици през 1958 г. под заглавието „Джуджето”. Фотографиите проследяват живота на дребния на ръст цирков артист Джими Армстронг и емоциите, които лицето му изразява по време на неговите изпълнения.

„Правех хроника за края на последните представления в палатка. Телевизията ограби ерата на цирковия изпълнител и можеш да усетиш тъгата на моментите, които се превръщат в история”, казва Дейвидсън за албума и начина, по който личната съдба отразява историческите промени.

Година по-късно излиза албумът „Бандата от Бруклин” проследяващ тийнейджърите хулигани, които наричат себе си „Шегаджиите”. Поредицата е публикувана в сп. „Ескуайър“ с текст на Нормън Мейлър. В снимките гангстерът Боби Пауърс играе в казино, командва своята банда или е в компанията на някое момиче. Емблематичен кадър показва как русата му приятелка приглажда косата си срещу витрина за цигари, докато чака безплатния ферибот до Стейтън Айлънд. Дейвидсън заснема отражението, в което някой сякаш може

„да сложи пистолет в устата й и да издуха главата й”.

Движението за граждански права в САЩ показва в хрониката „Времена на промяна” в началото на 60-те. Две години по-късно заснема историческата реч на Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“, произнесена на 28 август 1963 г., в която той призовава за зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. През 1965 г. Дейвидсън се присъединява към историческия петдневен поход от Селма към Монтгомъри. Снимките са показани в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и му носят наградата на Националната фондация за изкуства в САЩ, която за първи път е присъдена на фотограф.

Следващият проект East 100th Street – „100-а Източна улица” документира живота на афроамериканците и събитията в източен Харлем през 1966-1969 г. „Истинската опасност е да се сблъскаш със своите собствени предразсъдъци.”, коментира Дейвидсън, който в продължение на четири години живее сред чернокожите. В началото на 90-те години той повторно заснема Сентръл Парк, за да покаже как времето е променило улицата.

През пролетта на 1980 г. се фокусира върху нюйоркското метро и артистичните следи, които неговите обитатели оставят – цветните графити по стените на тунелите. За да влезе с камера в подземния свят, той преминава физическа подготовка, която сравнява с тази на морските пехотинци. По време на снимките

сътрудничи на ФБР за залавяне на престъпник

като влиза в ролята на изгубен в метрото турист със скъпа камера. Фотографиите са цветни, пресъздават напрегнатия живот в подземната железница и са събрани в книгата Subway, издадена през 1986 г.

„Интериорът беше осеян с тайни ръкописи покриващи стените и прозорците. Започнах да си представям, че тези подписи, които обгръщат пътниците са древноегипетски йероглифи. Често, докато гледах тези закодирани послания, някой идваше и сядаше пред тях и аз усещах, че в този момент съобщението се е дешифрирало. Започнах да правя връзки между Бродуей, местната столова и набожния писар в Долен Ийст Сайд. Връзката беше метрото… Чувствах се като космически изследовател, навлизащ в следващата галактика на светлинни години разстояние.”, пише Дейвидсън в предговора. Обяснява и защо „изневерява” на чернобялата фотография: “В цвят метрото беше различно. Открих, че светлината отразена от металната повърхност на надрасканите мотриси създава ново разбиране за цвят. Бях виждал фотографии на дълбоководни риби, хиляди фантоми под повърхността на океана, греещи в тъмнината. Хората в метрото, тяхната плът между графитите, лъчите светлина и тъмнината на тунелите вдъхновиха естетиката.”

Сред големите почитатели на Дейвидсън са Микеланджело Антониони и Боб Дилън. За един от първите си цветни филми – „Забриски Пойнт”, Антониони го кани да работят заедно като го ангажира за снимки на сета. Фотосите са направени в резервата Долината на смъртта, където по спомените на фотографа жена му забременява с първата им дъщеря.

През 2009 г. фотография от „Бандата от Бруклин”, на която Боби Пауърс се целува своята приятелка на задната седалка на кола е

избрана от Боб Дилън за обложка на Together Through Life

През 2008 г. Дейвидсън публикува албум с портрети на известни личности, сред които Джон Кейдж, Мерилин Монро, Ленард Бърнстейн, Кики Смит, Анди Уорхол и Джак Керуак. Година по-късно излиза и една от най-мащабните фотографски монографии публикувани някога. Албумът съдържа 800 фотографии на бруклинските банди, странните обитатели на метрото, тъжните цирковите артисти и почти сюрреалистични изгледи в Калифорния. Първоначалното намерение на Дейвидсън е да кръсти тритомника „Пътшествие на съзнанието”, но по-късно се спира на „Вън-вътре”. „Заглавието казва всичко. Аз започнах като аутсайдер, който снима други аутсайдери, но тогава, в един момент престъпих границата и се превърнах в „инсайдер”.

Article source: http://www.novinar.net/news/brus-dejvidsan--hronikiorat-na-niujorkskite-bandi_NDQwNzszNA==.html

Майкъл Дъглас заживя със Сорос

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Майкъл Дъглас живее под един покрив с 80-годишния Джордж Сорос, а не с красивата си половинка Катрин Зита-Джоунс, съобщава „Ню Йорк поуст“.

Според изданието актьорът още през август се е нанесъл в къщата на приятеля си бизнесмен в окръг Уестчестър, щата Ню Йорк. Съпругата му пък продължава да обитава общото им жилище в Манхатън.

Докога Дъглас ще досажда на Сорос не е ясно, още повече че идната седмица той ще се жени за 41-годишната Тамико Болтън.

Съобщението на вестник „Ню Йорк поуст“ идва малко след като актьорът отрече слуховете за криза в брака му с Катрин. Звездната двойка все още не е обявила официално развод.

Article source: http://www.novinar.net/news/majkal-daglas-zazhivia-sas-soros_NDQwNzs3Ng==.html

Рики Мартин написа книга за деца

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Рики Мартин написа илюстрована книга за деца.

Поп певецът, който не крие хомосексуалната си ориентация, създал герой на име Сантяго Мечтателя за поредицата си от детски книги. Първата част ще се нарича Сантяго Мечтателя в земя сред звезди. Книгата трябва да излезе през ноември, пише БГНЕС.

Мартин сам съобщи новината на почитателите си, като публикува снимка на корицата в Туитър. „Вълнуваща новина! Това е корицата на първата ми детска книга, която ще излезе на 14 ноември“, написа Мартин в сайта за микроблогинг.

Article source: http://www.novinar.net/news/riki-martin-napisa-kniga-za-detca_NDQwNjsxMjI=.html

Тежък инцидент отложи театрален фестивал в Пловдив

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Метален корниз падна в сградата на Дома на културата в Пловдив в понеделник и рани трима работници, потвърдиха от кметството пред „Новинар”.

Корнизът е висял над сцената, на него се закачат декорите. По първоначални данни причината е техническа неизправност.

Пострадалите са подготвяли фестивала „Сцена на кръстопът”, който трябваше да започне в понеделник вечерта. Ива Гешева, която е управител на Дома на културата, каза, че двама от работниците са били откарани в болница, направен им е скенер и са били изписани, без сериозни наранявания. Третият дори не е отишъл в болницата, защото е бил в добро състояние.

Гешева, както и от кабинета на зам.-кмета по културата Стефан Стоянов потвърдиха, че две представления ще бъдат отменени. За следващите изразиха надежда, че ще се поставят на пловдивска сцена по предварителен план.

Едното от „падналите” е постановката на Явор Гърдев „Почти представление”, а другото е „Господин Балкански”. И двете са на Младежкия театър „Николай Бинев”. „Нямаме желание да отменяме фестивала. Организацията вече е направена. Все още обаче не може да се каже какво ще се случи”, обясни пред „Новинар” изпълнителният директор на „Сцена на кръстопът” Димитър Малашинов.

Фестивалът ще продължи до 23 септември в камерната зала на Драматичния театър, но все още не е ясно дали въобще ще има постановки в Дома на културата. Там трябва да се играят още две – в сряда и четвъртък.

Сградата, в която се случи инцидентът, известна досега като бившия синдикален дом „Стефан Кираджиев”, преди няколко дни получи акт 16 след дълъг ремонт. Ива Гешева разказа, че фирмата, която го е извършвала, е гръцката „Актор”.

Article source: http://www.novinar.net/news/tezhak-intcident-otlozhi-teatralen-festival-v-plovdiv_NDQwNjsxMTU=.html

Уникална творба на Рафаело очарова столичани

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 17 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Уникалната творба от младите години на Рафаело Санцио да Урбино, Св. Екатерина Александрийска (1500 – 1503) е част от впечатляваща изложба, която беше открита тази вечер в Националната художествена галерия, предаде БГНЕС.

Световноизвестната картина от младите години на твореца – Св. Eкатерина Александрийска (1500 – 1503) , която се съхранява в Националната галерия на област Марке в Урбино, Италия е част от триптих. На другото крило е изобразена Св. Мария – Магдалена. Вероятно по средата се е намирало неизвестно с местонахождението си днес изображение на Дева Мария с младенеца или на Светото семейство. Творбата е върната на италианската държава през 1990 г., след появяването й на пазара на антики вследствие на разпродажба на голямата флорентинска колекция на граф Алесандро Контини Бонакоси. Освен нея в изложбата са включени и десет гравюри по творби на Рафаело от 18 и 19 век, предоставени от Академия „Рафаело“ в Урбино.

Всички гости и жители на София ще могат да се насладят на оригинала на италианския творец от 17 до 24 септември, като на 17 септември по случай Деня на София достъпът до изложбата ще е безплатен. Изложба се организира от Столична община, Регион Марке, община Урбино, Италианската търговска камара в България и Националната художествена галерия и е под патронажа на Посланика на Италия в България Марко Контичели.

Картината на Рафаело е още един коз в подкрепа на нашия град и регион да бъде културна столица, да бъде част от календара на европейските културни събития и да сподели своя потенциал“, посочи столичният кмет Йорданка Фандъкова по време на откриването. Тя допълни, че се надява, че тази изложба ще даде тласък за кандидатурите на София и Урбино за Европейска столица на културата.

От своя страна посланикът на Италия Марко Контичели отбеляза, че за първи път оригинал на един маестро на италианското Възраждане пристига в България. Изложбата показва от една страна ангажираността на Италия с това да донася култура в България и от друга страна, демонстрира големият потенциал на София в борбата й за Европейска столица на културата, каза още той.

Специално за откриването днес дойде и делегация от Регион Марке и град Урбино, включваща проф. Пиетро Марколини, регионален съветник по въпросите на финансите и културата на регион Марке, д-р Лоренца Моки Онори, регионален ръководител на Министерство за културните ценности и културната дейност.

Родният град на Рафаело и София съвместно с Югозападен регион са кандидати за Европейска столица на културата през 2019 г. През юни тази година беше подписан Меморандум за сътрудничество в областта на културата и изкуството между Столична община с Югозападния регион, регион Марке и Урбино, в който се предвижда осъществяването на изложби, концерти и съвместни събития, насърчаващи развитието на креативността и обмяната на идеи между творците и младите хора в двата региона. Кандидатурите на София и Югозападен регион и Урбино се подкрепят от известни творци, сред които Франко Неро и Андреа Бочели. Изложбата е първата, която италианските партньори организират в чест на празника на София и кандидатурата на градовете за 2019 г.

Article source: http://www.novinar.net/news/unikalna-tvorba-na-rafaelo-ocharova-stolichani_NDQwNjsxMjU=.html

Панаир на занаятите в Димитровград

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 16 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

„Панаир на занаятите“ събра десетки майстори от цялата страна в Димитровград. Освен да разгледат изделията, посетителите имаха възможност и сами да участват в изработката на някои от тях. Инициативата се прави за втора поредна година, а основен организатор е димитровградското читалище „Звездица“.

Йоана Чушкарова от Чипровци е един от 38-те участници в Панаира на занаятите. От както се помни тя се занимава с килимарство. Казва, че е израснала покрай килима, а в нейното семейство всички практикуват този занаят, предаде БНТ.

„Баба ми, прабаба ми, майка ми всички са килимарки и когато ме попита някой
кога се научихте да тъчете ги, питам: а вие кога се научихте да говорите“, казва Йоана.

Изработката на един килим отнема средно около месец. Тъкането е уморително, но и много приятно удоволствие, още повече, че това, което правя е уникално, споделя тя.

„Орнаментите са уникални за света и затова чипровският килим е едно от нещата, които характеризират България пред света. Те са двулицеви – няма разлика от едната и другата страна“, показва килимарката.

Ножарството също е стар български занаят. Сред малкото останали майстори е 63-годишният Любомир Дудев от Казанлък.

„Това е ергенски нож – първият, който се подарява на момчето, когато навърши пълнолетие. Носи се в навущата и като отиде на седянка да нареже сланина и да се изфука с ножа и в зависимост колко е богато момчето, такъв е и ножа“, обяснява той.

Освен традиционни занаяти, за първи път на панаира участват и нетрадиционни като кукли от вълнени конци, троянска керамика, бижута, изработени от костилки. Имаше и майстори, които ръчно изработват и резбоват свещи.

Article source: http://www.novinar.net/news/panair-na-zanaiatite-v-dimitrovgrad_NDQwNjsyMg==.html

Кейти Пери има нов почитател

Публикувана от Новини 168.bg на септември - 16 - 2013 ИЗПРАТИ КОМЕНТАР

Певицата Кейти Пери има нов поклонник – той е отново е поданик на кралицата, и е актьор.

Става дума за Даниел Радклиф, който губи ума и дума в компанията на пищната красавица. Той е толкова срамежлив, че даже не смее да я заговори, когато е в нейната компания, но външният му вид е достатъчно красноречив, предаде БГНЕС.

„Откакто признах в едно интервю, че ми харесва, бяхме веднъж насаме, но нищо не успях да й кажа“, сподели 24-годишният Даниел, станал известен с ролята си на детето магьосник Хари Потър.

„Седях в противоположния край на стаята и чувствах, че нищо не мога да направя. Даже не можах да те заговоря, защото ти вероятно си гледала интервюто ми и знаеш, какво си мисля. Не можех дори да те погледна“, призна актьорът, обръщайки се директно към Кейти.

Ако Даниел иска да опознае певицата от близо, той не трябва да се бави. Актьорът има силен конкурент в лицето на музиканта Джон Мейър.

Кейти Пери вече имаше негативен опит с актьор. Връзката й с Ръсел Бранд завърши с фиаско. Поне кариерата на певицата е във възход, което се потвърждава от новия клип на песента „Roar“.

Article source: http://www.novinar.net/news/kejti-peri-ima-nov-pochitatel_NDQwNjs0.html

БДЖ продава от понеделник билети за Великден

Предварителна продажба на билети за всички бързи влакове за Великденските празници въвежда „БДЖ – Пътнически превози“ от 18 април, понеделник. [...]

Влак ще свързва Москва и София през лятото

Руските държавни железници пускат директни вагони от Москва до българското Черноморие. Те ще пътуват в композицията на влак „Полонез“ от [...]

Влак ще свързва Москва и Черноморието ни през лятото

Руските държавни железници пускат директни вагони от Москва до българското Черноморие. Те ще пътуват в композицията на влак „Полонез“ от [...]

23-годишната Иглика се отказа от американската мечта. Защо?

Да се завърнеш от САЩ, за да си учител у нас. Иглика e момичето, което загърби американската мечта в името [...]

  • Анкети

    • Не са налични анкети.
  • В информационният портал novini 168 bg може да прочетете последните актуални новини за страната и чужбина